За да бъдем здрави и енергични, трябва да се храним правилно. В основата на всеки здравословен режим на хранене е правилното комбиниране на различните групи хранителни вещества (нутриенти) – белтъчини, мазнини, въглехидрати, мазнини, вода, минерали, витамини. Белтъчините, мазнините и въглехидратите (БМВ) единствени могат да служат като източници на енергия за нашия организъм. В тази статия ще се запознаем накратко с тях.

Белтъчините са групата вещества, без която животът би бил невъзможен. Всяка форма на живот в природата съществува под формата на белтък. Ние самите сме белтъци! Белтъците (още познати като протеини) са вещества , които са съставени от свързани по между си 20 броя аминокиселини.  От общо 20-те аминокиселини 12 могат да се синтезират в човешкия организъм (това са „заменими” аминокиселини). Останалите 8 аминокиселини не могат да се синтезират сами (за това ги наричаме „незаменими”). Това означава, че ние трябва ежедневно да си ги набавяме чрез хранене. Белтъците, които съдържат незаменими аминокиселини, могат да бъдат от растителен или животински произход, но само животинските продукти съдържат пълноценни белтъци (т.е. имат пълен набор от пълноценни аминокиселини).

От голямо значение за нашето хранене е и усвояемостта на протеините. Източниците на белтъците се различават по своята усвояемост, като най-добре от организма се усвояват животинските белтъци (над 90%), следвани от бобовите растения (около 80%) и най-малко усвояеми са зърнените и други растителни продукти (60-80%).

Мазнини! (Тази страшна дума!). Митът, че мазнините са вредни и не трябва да прекаляваме с тях витае в пространството от дълги години. Факт е, че наднорменото тегло е увеличена мастна тъкан, но всъщност не мазнините са причинител на това явление, а въглехидратите. Мазнините са необходимост за човешкото тяло и нека още от сега да отхвърлим грешното мнение, че мазнините, холестеролът и прочие са вредни неща. Това са необходимости, чието само прекомерно ниво може да доведе до проблеми. Както всичко друго в нашето тяло, така и мазнините са химични вещества, които се групират в различни видове молекули и после биват разграждани до прости такива в нашето тяло. Всъщност мазнините са основният източник на енергия за нашия организъм. За да разберете колко важни са те за нас, ще кажа че 75% от човешкия мозък е съставен от мазнини. Ако и това не е достатъчно ще добавя, че при окислението на 1гр. мазнини се отделя 9,3 kcal, което два пъти повече от енергията, която се доставя от същото количество белтъчини или въглехидрати.

Мазнините се делят основно на два вида – наситени (съдържат се предимно в храните с животински произход – месо, яйца, млечни продукти) и ненаситени (съдържат се предимно в храните от растителен произход). Подобно на белтъчните, човешкият организъм може са синтезира почти всички видове мастни киселини с изключение на Омега-3 мастни киселини и Омега-6 мастни киселини, съответно е необходимо да си ги набавим чрез храната (те се съдържат в рибата, морските дарове, лен, соя). 

Въглехидратите са неотменим елемент за организма ни също като белтъчините и мазнините. Функцията им е доставка на енергия. Чрез набавянето им човек обезпечава около 60% от дневните си енергийни нужди. Мазнините и белтъците са следващият избор на източник на енергия за тялото, но въглехидратите, въпреки че доставят по-малко енергия (при окислението на 1гр. въглехидрат се освобождават 4,1 kcal енергия), са предпочитаният източник от тялото поради факта, че се разграждат доста по-бързо и лесно.Човешкият организъм се нуждае от въглехидрати, за да може жизненоважните и изграждащи тъканите белтъци да не бъдат изразходени за енергия, понеже са необходими за възстановяване. По време на храносмилането скробялата и захарите, които са най-важните видове въглехидрати, се разпадат в глюкоза. Тя осигурява основната енергия, необходима на мозъка и на централната нервна система.

Ако поемете твърде много въглехидрати с храната (повече отколкото биха се превърнали в глюкоза или гликоген, складиращ се в черния дроб и мускулите), организмът ви ще ги натрупа като подкожни мазнини по тялото ви и резултатът ще бъде затлъстяване. Съответно, когато организмът се нуждае от енергия, тоест има дефицит на гликогеновите запаси в черния дроб и мускулите, ще се обърне към мазнините. Те  се трансформират в глюкоза, при което се получава така желаният ефект на изчистване на подкожните мазнини.

Според гликемичния си индекс въглехидратите се делят на бързи и бавни. Бързите въглехидрати са храни с висок гликемичен индекс. Те се усвояват много по-бързо от останалите  и  също толкова бързо повишават нивото на кръвната захар и секрецията на инсулин. Инсулинът регулира концентрацията на глюкоза в кръвта, стимулира изграждането на мускулни тъкани, също така пречи на процеса на разграждането на мазнини и подтиква образуването на мастни тъкани. Източници на бързи въглехидрати са: мед, бял хляб, банан, фруктоза, картофи, диня, бял ориз и др. Бавните въглехидрати се усвояват по-бавно от другите, те са причислени към храните с гликемичен индекс по-малък от 40.  Те дават енергия за дълъг период от време, предотвратяват прекалено високото ниво на инсулин и държат тялото ни сито за по-дълго време. Източници на бавни въглехидрати са: боб, леща, прясно мляко, пълнозърнест корнфлейкс, зеленчуци, ябълки и др.

Храната е жизнено необходима за всяко живо същество. Тя е източник на енергия и на градивни елементи за строежа на човешкия организъм. Комбинирането на различните видове хранителни вещества е в основата на всяко здравословно хранене. В последните години убеждението, че балансираното хранене е основата за поддържане на добро здраве, предизвика революция в начина, по който хората мислят за храната. Вие ли сте следващите?