В днешно време около нас витаят ужасно много легенди за това кои хранителни продукти са полезни и кои са вредни. С толкова много дезинформация е трудно да преценим към какво да се ориентираме в магазина. В тази статия ще поговорим за храните, които доказано вредят на нашия организъм, както и за най-популярните митове относно кои храни не са полезни за нас. Тази информация има за цел да ни помогне да разберем как да подберем храната си и да изградим един здравословен режим без притеснения относно това дали хапваме “боклуци и химия”. 

 

Всичко е химия!

Да, това е абсолютен факт - всичко е химия! Всяка храна е изградена от определени химични елементи. В този смисъл всичко е химия - картофите са химия, бананите са химия, марулята е химия. Много от съставните елементи на продуктите имат сложни имена, дори и абсолютно натуралните такива. Ето няколко примера с химичният състав на някой плодове, които не са минавали допълнителна обработка:

 

 

Колко от изброените съставки разпознахте? Ние автоматично ги приемаме за нещо вредно или опасно, понеже са непознати за нас. И това е абсолютно естествено - тази недоверчивост е част от нашия инстинкт за самосъхранение.  Но нека не забравяме, че хранителната индустрия е доста добре регулирана и, преди да достигне до нашата трапеза, хранителният продукт трябва да успее да покрие определени изисквания. Също толкова важен е фактът, че хранителните корпорации са пряко заинтересовани да не ни продават продукт, който ни убива - все пак имат нужда от жива клиентела. Именно за това всички “изкуствени химии в храната” са детайлно изследвани и тествани. Поради тази причина тук няма да разглеждаме неща като подсладители, консерванти и оцветители - за тях е доказано много отдавна, че рискът, който носят за здравето ни, е незначителен. Но има и елементи, който доказано вредят на нашето здраве и в следващите редове ще поговорим за тях и как да ги открием на етикета на продукта.

 

“Пилето е блъскано с хормони!”

Това е абсолютен факт. Има хормони в пилето. Има и хормони в картофите, в карфиола, в ягодите....

Хормоните са химични съединения, произвеждани от определени жлези с цел регулиране на жизнените процеси в организма. Също като нас, животните и растенията произвеждат хормони.  Следователно всеки път, когато ги приемаме при хранене, ние поемаме и техните хормони.  Но това не значи, че те непременно ни вредят. Ето и няколко причини за това:

  • Повечето хормони се разграждат в процеса на готвене или от стомашните сокове, т.е. не навлизат в системата ни. 
  • Хормони почти не се използват при отглеждането на животни в Европа.
  • Количеството хормони, което приемаме с храната си е в пъти по-ниско от това, което собствения ни организъм произвежда. 
  • Повечето животински и растителни хормони нямат никакво действие върху човешкия организъм, защото не са активни (например хормона на растежа при кравите).

Друго нещо, което буди ужас в нас, са антибиотиците в пилешкото месо. Нека не забравяме нещо много важно - животните боледуват също като нас. И също като нас, те имат нужда от лечение. Следователно ако на въпросното пиле не му се даде антибиотик, вероятността от преждевременна смъртност се увеличава. Но за тези ситуации е предвиден период на изчакване - допълнително време, в което организма на животното да се изчисти от остатъчния антибиотик, преди да се приведе във вид за консумация и да се пусне за продажба. Иначе казано - малко вероятно е да попадне на нашата трапеза животно, което в скоро време е приело антибиотик.

Казано накратко, дори пилешкото да е бъкано с хормони и антибиотици, има нищожен шанс те да достигнат до нашия организъм и да му дадат отражение. 

За съжаление не такава е ситуацията с преработеното месо или по-друг начин казано – месните продукти, които имат сравнително дълъг срок на годност (салам, шунка, кренвирш, наденица, луканка и всички от този тип). Проблемът с тях идва от това, че за да се удължи срока на годност и да бъде прясно изглеждащ продукта, често към него се прибавят нитрати и  нитрити.  При консумация на така обработеното месо, риска от рак и сърдечносъдови болести нараства. Бихме могли да избегнем риска като сами приготвим наденичките си, като смелим  непреработено месо вкъщи. Да, отнема време, но вкусът си заслужава!

 

Истерията ГМО

Какво е ГМО? Генетично модифицираният организъм (ГМО) е организъм, чийто генетичен материал е изменен. Точно избрани определени гени от един организъм се включват в друг организъм, с което му се придават нови характеристики. Всъщност модифицирани растения има от векове благодарение на градинари и фермери. Те са кръстосвали различни видове, за да създадат нови – по-плодородни, по-вкусни, по-красиви.  Реално погледнато нищо от това, което ядем днес, не е във вида, в който е било, когато се е появило в природата. Например преди да съществува ГМО, бананът и царевицата са били напълно неядливи. Ето как изглеждат някои от любимите ни зеленчуци след генно модифициране и как изглеждат в абсолютно натуралния си вид абсолютно натуралния си вид:

 

Следователно не само ние ядем ГМО, баба ни е яла ГМО, нейната баба е яла ГМО.  Но е доста спорно дали опитите на учени в лаборатория, наблюдавани под лупа и застрашени от глоби и затвор, са по-опасни от тези на хората преди 1000 години. Да, не е абсолютно безопасно да се създават супер култури, защото не е ясно как ще се отразят на екологичния баланс, но от друга страна в следствие на ГМО повечето храни са на достъпни цени и много по-малко хора в световен мащаб гладуват. Замърсяването също се минимализира, тъй като ГМО културите са по-устойчиви и изискват по-малко грижи за да оцелеят.

 

“Сутрин закусвам 2 сурови яйца”

Готвенето дава отражение върху хранителния състав на храната - истина или мит?

За разлика от доста диви животни, хората сме сравнително непригодени да се справяме със жилаво месо, твърди ядки и доста сурови растения.  За сметка на това си имаме един орган, който се справя с почти всяко кулинарно предизвикателство: мозък.  Ето защо нямаме нужда от голяма, здрава челюст, за да сдъвчем месото си - ние знаем как да си го сготвим. 

А готвенето има и своите големи плюсове:

  • Термичната обработка елиминира голям процент от вредните бактерии и други организми опасни за човешкото здраве.
  • Това което постигаме с готвенето е доста сходно на това, което се случва в устата и стомаха на много диви животни: механична и химична обработка на храната.
  • Плюс на готвенето е и  по-лесна абсорбация от организма ни на продуктите, получени след цялата тази предварителна обработка.

Но, разбира се, загуба на хранителни вещества има (витамини, минерали, антиоксиданти), но малка и оправдана. Доста от хранителните елементи не могат да се усвоят от организма, ако храната не премина термична обработка. Важно е тук да добавим, че има много голямо значение вида термична обработка, на която подлагаме продуктите. Например при готвенето на пара се наблюдава много малка загуба на хранителни вещества, но е ограничено приложимо. За сметка на това пърженето е приложимо за всички хранителни продукти, загубата на микронутриенти при него е минимална, но за сметка на това е възможно да се измени структурата на някой мастни киселини и дори да се образуват транс мазнини.